Деменция - причини, предпазване и лечение

Бележки за деменцията

 

Този текст представлява свободен превод на части от статии, свързани с деменцията, от английската версия на Уикипедия.

ВНИМАНИЕ! Авторът на този текст не е медицинско лице и информацията тук не може да служи за самолечение или поставяне на диагноза!

Ако имате каквито и да било симптоми или оплаквания, моля обърнете се към вашия лекар!

Резюме

Деменцията представлява увреждане на мозъка, при което болният не може да създава нови и забравя старите си спомени, загубва говора и разсъдъка си.

Разговорно е позната като „старческо слабоумие/оглупяване“. Въпреки това болестта не е пряко свързана с възрастта.

Най-честите видове деменция са Алцхаймер, атеросклеротичната деменция и деменцията с тела на Леви.

Лечение на болестта няма, като усилията са насочени към подобряване ежедневието, както на пациентите, така и на техните болногледачи.

Особено трудна и изтощителна, както физически, така и психически, е грижата за пациенти в късен стадий на болестта, както и такива с фронтотемпорална и деменция с тела на Леви.

Продължителността на живот, след поставяне на диагноза, е средно от 3 до 10 години.

Причините за поява на деменция включват: високо кръвно налягане, тютюнопушене, висок холестерол, диабет, инсулт, намален слух, проблеми с венците и лоша устна хигиена, херпес.

Предотвратяването на деменцията включва: лечение на високото кръвно, предотвратяване на затлъстяването, диабета и загубата на слуха, спиране на пушенето. Огромно значение оказват физическата активност и социалните контакти, както и мисловните дейности, като играта на шах, четенето на книги, решаването на кръстословици и свиренето на музикален инструмент.

Средиземноморската и японската диети също са силно препоръчителни, както и приемането на повече зеленчуци и сурови ядки и по-малко захар и месо.

Здравословният начин на живот повлиява добре, дори на хора с висок генетичен риск.

Броят на хората страдащи от деменция се очаква да се удвоява на всеки 20 години.

През 2013 година, деменцията е причина за 1,7 милиона смъртни случаи, докато през 1990 година, те са били 0,8 милиона.

Съществуват въпросници, които помагат за поставяне на диагноза.

Симптоми

Най-често са засегнати паметта, зрително-пространственото възприятие и ориентация, езика и справянето със задачи.

Повечето видове деменция се развиват бавно. Промените в мозъка започват да се случват дълго време преди симптомите да станат видими.

Симптомите могат да включват още проблеми с:

• Равновесието

• Езика и говоренето

• Яденето и поглъщането

• Паметта (спомен за нещо, което не се е случило, възприемане на стар спомен като нов, смесване на два спомена или бъркане на хората участващи в спомен)

• Визуалното възприятие

• Скитане или безпокойство

• Треперене

• Тревожност

• Анормално двигателно поведение

• Приповдигнато настроение

• Депресия

• Раздразнителност

• Апатия

• Липса на задръжки и импулсивност

• Халюцинации или заблуди (често вярват, че хората крадат от тях)

• Промени в спането и апетита

Когато хора с деменция попаднат в ситуация извън техните способности или контрол, те могат внезапно да се разплачат или да се ядосат.

Психозата (често илюзии за преследване) и възбудата/агресията, също често придружават деменцията.

Развитие на болестта

Обикновено първите сигнали за поява на деменция стават явни, когато човек се опита да си спомни нещо.

Преди появата на деменция се наблюдава леко когнитивно нарушение1 - ЛКН (mild cognitive impairment – MCI). 70% от хората с диагноза ЛКН, по-късно развиват деменция.

При лекото когнитивно нарушение, промените в мозъка са започнали да се случват преди много време (до 10 години назад във времето), но чак сега се появяват първите симптоми. Тези симптоми все още са леки и не засягат ежедневните дейности. Могат да се появят сетивни проблеми, най-явната от които е загуба на обоняние.

ЛКН се дели на два основни вида – свързано с паметта и друго. Обикновено хората с проблеми, предимно с паметта, развиват Алцхаймер.

Ранен стадий

По-сложната домакинска работа и задачите вкъщи, или служебните такива, стават по-трудни. Човек обикновено не губи способността да се грижи за себе си, но може да забравя неща, като приемане на хапчета или да изпере, и може да има нужда от напомняне.

Обикновено симптомите са трудности с паметта, но могат също да включват и трудност при намиране на конкретна дума, или проблеми с планирането и организацията.

Много добър начин да се прецени доколко човек е засегнат е като се пита дали още успява да управлява финансите/бюджета си сам. Това често е едно от първите неща, които стават проблематични.

Другите симптоми могат да включват загубване на нови места, повтаряне на неща, промени с личността, социално отдръпване и трудности в работата.

При деменцията от вида Алцхаймер, най-видният ранен симптом е затруднението с паметта, както и трудността при намиране на дума или загубване на нови места.

При деменцията с тела на Леви и фронтотемпоралната деменция, първите симптоми могат да бъдат промени в личността и трудности при организация и планиране.

Междинен стадий

С напредването на деменцията симптомите се засилват. Обикновено болните не могат да се справят с дейности извън дома си и като цяло не бива да бъдат оставяни сами. Могат да изпълняват прости дейности вкъщи, но често се налага да им се помага с хигиената и грижата за себе си.

При Алцхаймер, болните губят почти цялата нова информация.

Късен стадий

Оставени сами, хора в късен стадий на деменция, могат да се скитат, да паднат, да не разпознаят очевидни опасности, като гореща печка или да не осъзнават, че имат нужда от баня. Те могат да страдат от напикаване и неконтролируемо изхождане.

В този стадий, обикновено болните имат нужда от помощ при хранене, за да се избегне задавяне и приемат предимно храни, направени на пюре или гъста течност.

Често хората спират да разпознават близки и приятели. Могат да настъпят и проблеми със съня.

Продължителността на живота, след поставяне на диагноза, варира от 3 до 10 години. По-малко от 3% от болните живеят 14 и повече години.

Болка

С напредване на възрастта хората изпитват повече здравословни проблеми и много от тях са съпроводени със съществена болка. Тези здравословни проблеми не са изключение и при хората с деменция. Те обаче не могат да информират околните за своята болка и тя често остава неадресирана. Болногледачите трябва да обръщат внимание на езика на тялото и, използвайки житейския си опит, да преценят какво би могло да бъде болезнено за пациента.

Проблеми с храненето

Хората с деменция могат да имат проблеми с храненето. В тези случаи, винаги, когато е възможно, се препоръчва помощ от болногледач.

Друг вариант, който не се препоръчва, но е наложителен, когато болните не могат да преглъщат добре, е поставянето на хранителна тръба към стомаха.

Причини за поява деменция

Рисковите фактори включват: високо кръвно налягане (хипертония), тютюнопушене, повишен холестерол, диабет, сърдечно-съдови заболявания.

Недостигът на витамини и хроничните инфекции обикновено предизвикват други симптоми, но понякога могат да имитират деменция. Те са лесно обратими. В това число влизат хипотиреоидизъм (свързан с щитовидната жлеза), недостиг на витамин B12, фолиева киселина или ниацин, криптококов менингит, СПИН, лаймска болест (най-често предавана от кърлежи), прогресираща, многоогнищна левкоенцефалопатия, подостър склерозиращ паненцефалит, сифилис на нервната система и болест на Уипъл. Всички хора със затруднения с паметта трябва да бъдат изследвани за тези заболявания.

Хипотиреоидизмът понякога причинява бавно намаляване на мисловната дейност, като главен симптом.

Инсулт

Атеросклеротичната деменция може да бъде причинена от исхемичен или хеморагичен инсулт. При хора претърпели инсулт в миналото, вероятността да развият деменция нараства на около 70%. Ако инсултът е скорошен, рискът нараства на 120%.

25% от хората претърпели инсулт развиват деменция до една година.

Слух

Загубата или намаленият слух също се свързва с деменцията. Една от хипотезите е, че намаленият слух води до социална изолация, която повлиява негативно на мисловната дейност.

Венци

Има връзка между заболяванията на венците и болестта на Алцхаймер. Бактерии, които причиняват проблеми с венците са открити в мозъка на болни от Алцхаймер. Те атакуват нервната тъкан в мозъка и увеличават пропускливостта на кръвно-мозъчната бариера.

Голямото количество зъбна плака и лошата устна хигиена са предпоставки за развитие на деменция.

Херпес

Повече от 70% от хората над 50 годишна възраст, носят у себе си херпес вирусът (HSV). Той може да се „събуди“ при стрес, болест или отпадналост. Белтъците, свързани с него, се съдържат в плаките, които предизвикват Алцхаймер.

Възраст

Въпреки че заболеваемостта от Алцхаймер се увеличава с годините (от 5-10% при 75 годишните, до 40-50% при 90 годишните), полезно откритие е, че няма възраст, след която всички хора развиват деменция. Документирани са случаи на столетници, на възраст 110 и повече години, които са нямали значително нарушение на мисловната дейност.

Някои проучвания допускат, че ако човек не развие болестта между 80 и 84 годишна възраст, шансът да се разболее след това е по-малък.

Алкохол и други

Прекомерната употреба на алкохол може да причини алкохолна деменция, енцефалопатия на Вернике или психоза на Корсаков.

Деменция, която започва постепенно и се влошава за няколко години, обикновено е причинена от невродегенеративни болести.

Причините за поява на деменция зависят от това на каква възраст се появяват симптомите. При по-възрастното население, голяма част от случаите са причинени от болестта на Алцхаймер, атеросклероза или деменция с тела на Леви.

Фронтотемпоралната деменция и болестта на Хънтингтън съставляват останалите случаи.

При всички възрасти, оплакванията от проблеми с паметта, на голяма част от пациентите, се дължат на депресия, а не на невродегенеративна болест.

Повече от 9 часа сън на ден, включително дневните дрямки, могат да повишат риска от деменция. Липсата на сън също може да предразположи към появата на деменция, поради образуването на бета-амилоидни отлагания.

Някои проучвания показват, че при невротичните хора има по-голям риск от развитие на болестта, а при откровените хора – по-малък.

Предотвратяване

Различни фактори могат да намалят риска от деменция и така да се предотвратят една трета от случаите. Тези фактори включват: ранно запознаване с проблема, лечение на високото кръвно налягане, предотвратяване на затлъстяването, високите нива на липиди в кръвта, предсърдното мъждене, диабета и загубата на слуха, лечение на депресията, физическа активност, социални контакти и спиране на пушенето.

Увеличените нива на холестерол, включително на „добрия“ холестерол (HDL), увеличават риска от атеросклеротична деменция.

Здравословният начин на живот повлиява добре, дори на хора с висок генетичен риск.

При обучение, на възрастни хора, за работа с компютър, се наблюдава подобрение на паметта, в краткосрочен план.

Дейностите свързани с мислене, могат да предотвратят появата на болестта, изграждайки „мозъчен резерв“ - създават се допълнителни връзки между невроните, което ги прави по-трудно податливи на дегенерацията, наблюдавана при деменцията. Тези дейности включват: играене на шах и настолни игри, четене на книги (но не вестници), решаване на кръстословици, свирене на музикален инструмент и редовната комуникация с други хора.

Хранене

Стриктната безглутенова диета, започната отрано, може да предпази от деменция, свързана с болести причинени от глутена.

Важни предпоставки за предотвратяването на деменция са Средиземноморската и Японската диети, ненаситените мастни киселини, антиоксидантите (витамин E, витамин C, флавоноиди, витамин B). Аналогично, липсата на витамин D, статистически, се свързва с повишена честота на заболели от деменция.

Липсата на ниацин (витамин B3), както и витамин B6, B9 и B12 допринасят за развитието на болестта.

На висок риск са изложени тези, които приемат много наситени мазнини и прости въглехидрати (моно- и дизахариди), като захарта.

Неясна е ролята на рибата при предотвратяването на деменцията, но зеленчуците и ядките помагат, докато месото повишава риска.

Високата физическа активност намалява значително риска от развитие на деменция. Това се случва не само заради подобреното здраве на кръвоносните съдове, но също и заради развитието на нови неврони, както и заради отделянето на вещество, което ги предпазва. Белтъкът, известен като BDNF, е важен за развитието, оцеляването и пластичността на невроните. Редовните физически тренировки могат да повишат нивата му 2-3 пъти.

Хормоналната терапия при менопауза може да увеличи риска от деменция.

Поставяне на диагноза

Обикновено първо се правят кръвни изследвания, за да се изключат лечимите причини. Изследванията включват проверка за недостиг на витамин B12, фолиева киселина, тиреотропин (свързан с щитовидната жлеза), С-реактивен белтък, пълна кръвна картина, електролити, калций, бъбречна функция и чернодробни ензими. Нива извън нормите могат да насочат към недостиг на витамини, инфекция или друга причина за объркването и дезориентацията при възрастни хора.

Има различни видове изследвания на мисловната дейност, под формата на въпросници:

• AMTS (Abbreviated mental test score) – Въпросникът на български език.

• GDS (Скала на депресията при възрастни хора) – На български език.

• Trail Making Test (Свързване на последователни точки) – На български език.

• MoCA (Монреалска оценка на мисловната дейност)

• IQCODE (Въпросник за спада на мисловната дейност при възрастни хора)

• MMSE (Mini–Mental State Examination)

Лечение

Има много мерки, които могат да подобрят живота на хората с деменция и техните болногледачи.

Едно от нещата, които е забелязано да помага, е терапия, в която участват животни.

Използването на по-ярко осветление повишава положителните емоции и помага за по-доброто виждане.

Музикалната терапия намалява поведенческите и психологичните симптоми.

Болногледачи

Болногледачите обикновено са съпруг/съпруга или близък роднина. Те са изложени на голям риск от физически и психически проблеми, тъй като грижата за болния е много тежка.

Обучението на болногледачите, относно депресията, е от съществено значение. Те трябва да разберат нуждата от занимания, които носят радост на пациента.

В същото време болногледачите трябва да показват на пациента, когато са уморени и нямат сили да удовлетворяват нуждите му.

Движението на очите, изражението на лицето и движенията на тялото могат да помогнат на болногледача да разбира пациента по-добре.

Едно от прочуванията показва, че имитирането на звуците и езика на тялото на пациента, от болногледача, засилва връзката между тях.

Също така свързването на предмети с емоция, например предмет се дава като подарък за рожден ден, помага на болния по-лесно да запомни този предмет.

Синдромът на болногледача се изразява в появата на симптоми, като отпадналост, безсъние, стомашни проблеми и най-вече депресия. Възможна е появата на гняв, ярост или вина, които са резултат от денонощната грижа за пациента и невъзможността за почивка.

Синдромът на болногледача е резултат от трудностите свързани с грижата за пациенти, които се изхождат неволно, имат проблеми с паметта и съня, скитат или са агресивни.

Изследвания показват, че болногледачите имат намалена имунна система и раните им зарастват по-бавно. Високите нива на стресови хормони могат да предизвикат у тях високо кръвно налягане и диабет. Те често неглижират грижата за своето собствено здраве.

Умението на болногледача, да си почива и да се справя със стреса, е много важно.

Медикаменти

Използването на донепезил може да повлияе подобряващо при лека до средна степен на деменция, но ефектът като цяло е малък.

Често се използват антипсихотици за предотвратяването на поведенчески проблеми, но това обикновено не се препоръчва, поради малката полза и страничните ефекти, включващи повишен риск от смърт.

Неясни и несигурни са доказателствата за това дали Гинко билобата има положително въздействие върху мисловната дейност.

Никое лекарство не е показало ясно, че забавя или спира деменцията. Въпреки това има пет, които се използват:

• такрин (tacrine)

• ривастигмин (rivastigmine)

• галантамин (galantamine)

• донепезил (donepezil)

• мемантин (memantine)

Обнадеждаващи резултати, при Алцхаймер, показват терапии за трениране на имунната система да разпознава и атакува амилоидни отлагания и по този начин да обръща хода на болестта.

Благоприятен ефект при предпазване от Алцхаймер могат да окажат и антивирусни лекарства срещу херпес.

Видове деменция

Алцхаймер

Болестта на Алцхаймер е причина за над 80% от случаите на деменция по света. Най-честите симптоми при нея са загуба на краткосрочната памет и трудности при намиране на думи. Те включват още проблеми със зрително-пространственото възприятие (например загубване), възможността за обосноваване и осъзнаването, че човек има проблеми с паметта.

В крайния стадий на болестта, болните почти губят говора си, но често разбират и отвръщат на емоционални сигнали. Крайната апатия и изтощение са чести симптоми. Мускулната маса и подвижността намаляват до степен, при която болните не могат да се хранят и са приковани към легло. Причината за смъртта е обикновено външна – инфекция от декубитални рани, пневмония или дехидратация.

Пушенето е голям рисков фактор за Алцхаймер. Предполага се, че честите инфекции, като хронични парадонтална и чревна инфекции и затлъстяването, допринасят за развитието на болестта.

Атеросклеротична деменция

На български наричана още съдова деменция. Тя е причина за поне 20% от случаите, което я нарежда на второ място. Атеросклеротичната деменция се получава при болест или травма засягаща кръвоснабдяването на мозъка и обикновено е съпроводена от редица мини инсулти.

Симптомите, обикновено, се развиват за период от 5-10 години.

Скенер на мозъка може да покаже доказателства за множество инсулти от различен размер и местоположение.

Неврологичните признаци за атеросклеротична деменция могат да включват хемипареза (слабост в едната половина на тялото), проблеми с походката и затруднено преглъщане.

Страдащите от атеросклеротична деменция имат по-малко проблеми с паметта, в сравнение с болните от Алцхаймер. За сметка на това, имат повече затруднения при речта и страдат от апатия, липса на ориентация и концентрация и неволно уриниране.

Докато болестта на Алцхаймер прави пациента податлив на бактериални инфекции, като пневмония, то атеросклеротичната деменция може директно да предизвика смърт, поради прекъсване на кръвоснабдяването на мозъка.

Деменция с тела на Леви

Деменцията с тела на Леви (Lewy bodies) се характеризира с появата на миниатюрни бучки, още наричани възли или тела, от белтък, които се образуват в нервните клетки. Причината за образуването им не е напълно известна.

Една от главните характеристики при този вид деменция е, че липсва мускулната парализа, която обикновено настъпва, когато човек сънува. Това води до движения по време на сън – човек изживява съня си. Този симптом може да се появи години преди другите симптоми.

Други основни симптоми са халюцинации и проблеми с автономните телесни функции, като стомашно-чревните (дъвчене, дефекация). Запекът е един от най-честите симптоми. Той може да се появи до десетилетие преди появата на другите.

Един от ранните симптоми е загубата на обоняние. Появата на депресия и апатия също се среща.

Деменцията с тела на Леви започва най-често след 50-годишна възраст и средната продължителност на живот е 8 години, след поставяне на диагнозата.

Лечението е насочено към облекчаване на симптомите и улесняване живота на болногледачите.

Антипсихотиците не са препоръчителни, дори при халюцинации, тъй като могат да настъпят животозастрашаващи реакции и да доведат до смърт, дори при единична доза.

Смята се, че само около 30% е наследствената вероятност да се появи този вид деменция. Останалите 70% са резултат от средата и начина на живот.

Халюцинациите, често обременяват много болногледачите. Когато се появят, може да се накара болният да погледне в друга посока или да се опита да докосне халюцинацията, за да изчезне тя по-бързо. За намаляването им се препоръчва светлината вечер да е силна, а когато болният спи – да няма никаква.

Аспирационната пневмония и усложненията от затрудненото преглъщане (дисфагия) са чести причини за смърт.

Деменцията с тела на Леви обикновено се диагностицира с компютърна томография SPECT или PET (позитронно-емисионна томография), но често най-сигурната диагностика е чак след смъртта, при направа на аутопсия.

Фронтотемпорална деменция

Фронтотемпоралната деменция (ФТД) се характеризира с драстични промени на личността и трудности с езика. При нея социалното отдръпване на болния и липсата на осъзнаване на проблема се случват на ранен етап. Трудностите с паметта не са основен симптом.

Често се появява при по-млади хора на 40 – 60 годишна възраст.

При така наречения поведенчески вариант на ФТД, у болния се наблюдават промени в личната хигиена, скованост на мисълта и той рядко забелязва проблеми. Освен социалното отдръпване, болният може да стане обществено неуместен – примерно да започне да прави неподходящи сексуални коментари.

Един от най-често срещаните симптоми е апатията, но тя е симптом и при другите видове деменция.

Често се наблюдава драстично повишаване на апетита и склонност към преяждане, както и желание за ядене на сладко и въглехидрати.

При два подвида на ФТД се наблюдава афазия (проблеми с езика).

При единия, наречен семантичен подвид (SV-PPA), се губят значенията на думите, като може да се стигне и до загуба значенията на предметите. Например рисуването на птица, куче или самолет, при някои болни, изглежда почти еднакво.

В класическото изследване, на пациента се показва изображение на пирамида, а под нея – палма и бор. Пациентът трябва да каже, кое дърво подхожда на пирамидата. При семантичния подвид той не може да отговори.

Другият подвид (NFA-PPA) е свързан главно с проблеми при говоренето. Болните имат трудности да намерят правилната дума, но най-вече имат проблеми при координирането на мускулите, нужни за говоренето. Някои достигат до там, че използват само едносричкови думи или напълно спират да говорят.

Смесена деменция

Около 10% от болните имат така наречената смесена деменция, която обикновено представлява комбинация от Алцхаймер и друг вид деменция като фронтотемпоралната или атеросклеротичната.

Епидемиология

През 2015 година, деменцията е засегнала около 46 милиона души, в световен мащаб.

Около 10% от хората развиват болестта в някакъв момент от своя живот, като това става предимно с напредване на възрастта.

Около 3% от хората на възраст между 65-74 имат деменция, 19% между 75-84 и почти половината от тези на възраст над 85 години.

Заболеваемостта е леко по-висока при жените на възраст 65 и повече години, отколкото при мъжете.

Броят на хората страдащи от деменция се очаква да се удвоява на всеки 20 години.

През 2013 година, деменцията е причина за 1,7 милиона смъртни случаи, докато през 1990 година, те са били 0,8 милиона.

При хората на възраст 60 и повече години, деменцията е оценена като 9-тото най-тежко състояние, според проучване от 2010 година.

През 2015 година, средствата похарчени за деменция са около 818 милиарда щатски долара, което е 35,4% повече от 2010 година.

Филми свързани с деменцията

Away from Her

Still Alice

A Moment to Remember

Източници

Деменция – Dementia

Болест на Алцхаймер – Alzheimer's disease

Атеросклеротична деменция – Vascular dementia

Деменция с тела на Леви – Dementia with Lewy bodies

Фронтотемпорална деменция – Frontotemporal dementia

Предпазване от деменция – Prevention of dementia

 

 

1^ – В текста думата когнитивен е преведена на български като „мисловна дейност“. Например „когнитивно нарушение“ - „нарушение на мисловната дейност“. Въпреки, че се различава от понятието „познавателна способност“, авторът смята, че в текущия контекст и имайки предвид широката аудитория, „мисловна дейност“ е по-разбираемият превод.

 

Траян Момков

януари 2021 г.