3 - Фигури

Интерфейс в Java

Продължаваме със създаването на нов интерфейс (но не графичен :)

За добро или лошо Java не поддържа множествено наследяване, т.е. един клас не може да наследи други два. Един интерфейс обаче може да наследи два или повече интерфейса. Също така един клас може да реализира (имплементира) два интерфейса.

Нашият интерфейс с име „Primitive“ ще бъде реализиран от всичките ни фигури - правоъгълници, елипси и други. За сега той ще има един метод „draw“, който ще изрисува конкретната фигура.

Методът ще приема като параметър обект от тип „Graphics“. Започвайки писането му, NetBeans ни го подсказва. Като щракнем на него, автоматично горе се добавя пакетът „java.awt.Graphics“.

В тази версия на NetBeans, когато текущият файл не е запазен името му е удебелено.

С Ctrl+Shift+S запазваме всички отворени файлове.

Класове за фигури

Създаваме нов клас „MyRectanlge“, който реализира интерфейса „Primitive“ и наследява класа „Rectanlge“. Преди да сме имплементирали метода „draw“ NetBeans ни съобщава за грешка. Можем да щракнем на подсказката (лампичката в ляво) и да изберем „Implement all abstract methods“.

Това ще се създаде „празен“ метод „draw“.

 Добавяме поле от тип „Color“. Забележете, че NetBeans ни подсказва дори как може да се казва нашата променлива.

 Щракаме с десния бутон някъде в класа и избираме „Insert Code“.

Искаме да вмъкнем код за достъп и промяна на полето „color“.

Затова избираме него.

И така NetBeans генерира код за нас. Можехме да го напишем и ръчно разбира се.

По същия начин добавяме и конструктор.

Избираме конструктор от наследения клас и кои полета искаме да се инициализират от нашия.

Допълваме автоматично създаденият конструктор, като присвояваме съответните стойности на полетата x, y, width, height. Те са наследени от класа Rectangle.
След това можем да щракнем на „Format“, за да ни се подреди автоматично кодът.

Класът ни „MyRectangle“ започва да изглежда така:

Създаваме клас „MyEllipse“ и повтаряме горните стъпки.

Глобални променливи

След това правим нов клас „GlobalVars“. В него ще съхраняваме данни и код общ за цялото ни приложение. Като начало това са:

• списъкът с фигурите;
• точката, в която е натисната мишката върху панела за рисуване;
• обектът от тип „Graphics2D“, по който ще рисуваме;
• началните координати, ширината и дължината на последно нарисуваната при влачене на мишката фигура.

Всички те са глобални за класа променливи (с ключовата дума static пред тях). Добавяме и метод (clearLastRect), който да изчиства платното за рисуване, като изрисува правоъгълник върху последно нарисуваната фигура. Внимаваме да я покрием добре, като добавим по един пиксел към нейните размери.

По нататък, за удобство, може да наричаме „figures“ и масив, но реално това е списък.

Обработка на събития

Връщаме се на графичния интерфейс, където за удобство променяме името на панела, в който ще рисуваме на „jPanelCanvas“.

Щракаме с дясното копче върху него и избираме събитието „натискане на мишката“.

Обработваме събитието (evt), като вземаме координатите, в които е натисната мишката и ги запазваме, като точка, при глобалните променливи.

Добавяме събитието влачене, което представлява местене на мишката при натиснат бутон.

При него има доста код.
Първо изчистваме последно нарисуваната фигура. При първото извикване на метода няма такава, но при следващите ще има.
След това пресмятаме ширината и дължината на фигурата, която ще рисуваме.
Правим проверка накъде се влачи мишката - надолу и надясно или нагоре и наляво и определяме началните точки - x, y.
Запазваме при глобалните променливи координатите и размера на фигурата.
И накрая правим проверка кой от трите ни бутона е натиснат.
Ако е бутонът „Избиране“ настройваме очертанието на рисуваната фигура да бъде прекъсната линия. Масивът float[]{6, 3} би трябвало да означава, че имаме 6 пиксела линия следвана от 3 пиксела празно място. Експериментирайте.
След това, както и при другите два бутона рисуваме фигурата.
drawRect(x, y, width, height) рисува правоъгълник с горен ляв ъгъл x, y и ширина и височина съответно width и height.
drawOval(x, y, width, height) рисува елипса, която се помества в правоъгълник с горен ляв ъгъл x,y и ширина и височина съответно width и height.

Добавяме събитието „пускане на мишката“, при което изчистваме последно нарисуваната при влаченето фигура, правим очертанието да е стандартното и прерисуваме панелът, за да избегнем възможни остатъци от фигури по него.

Преди да пробваме какво сме направили добавяме и събитието „преоразмеряване на панела“, при което обновяваме полето „graphics2D“. Това събитие настъпва и при самото стартиране на програмата, по-точно при изобразяването на панела на екрана. Ако изпуснем тази стъпка е възможно при увеличаване на прозореца да продължим да рисуваме на по-малка площ или обратното.

Ето го и третият изглед от програмата ни.

Това е кодът за сега.

Всичко направено до тук изрисува фигури при влачене на мишката. Те обаче са временни - когато пуснем бутона на мишката изчезват.
Във времето до публикуване на следващата статия се опитайте сами да направите така, че фигурите да се запазват в паметта.

Това ще стане като се върна (пак от планината :) Ако на някой му се гледат снимки от там да ми пише.