Отдалечено рестартиране на PC чрез GSM

Представената схема е предназначена за отдалечено, хардуерно рестартиране на сървър, но може да се използва и за други цели.

Софтуерно рестартиране е примерно, когато се ползва командата shutdown под Linux. Повечето компютри и операционни системи се изключват софтуерно и когато се натисне копчето за стартиране. Ако обаче то се задържи по-дълго (около 5 секунди) спирането става хардуерно т.е. директно се спира токът все едно сте дръпнали щепсела от контакта.

Понякога се налага хардуерно да се рестартира сървър отдалечен на стотици километри (дистанционно рестартиране). Един от най-лесните и евтини начини за това е да се използва GSM мрежата. При позвъняване от определен номер GSM апаратът „натиска“ копчето за включване на компютъра. Когато затворите, телефонът „пуска“ копчето. По този начин ако позвъните и веднага затворите, компютърът ще се изключи софтуерно. Ако е прекалено „забил“ и не успее, звъните пак, но този път изчаквате 5 секунди, за да го изключите хардуерно. Ако след това отново позвъните и веднага затворите, компютърът ще се включи.

Не забравяйте да настроите GSM-а да звъни само, когато го наберете Вие. Дори никой да не знае номера му, мобилните оператори обичат да пращат spam и могат да ви изненадат много неприятно.

Също не забравяйте да включите зарядното на GSM-a, батерията му рано или късно ще свърши.

Какво е нужно:
GSM телефон - 10-15 лв. Такива има тук;
Реле на 3V, примерно NT73-2C;
NPN транзистор, примерно BD 139;
Маломощен диод на Шотки (Schottky), на моя пише N58;
Диод 1N4007, за предпазване от релето. Свързва се успоредно на него;
Електролитен кондензатор 4.7µF, над 10V;
Резистор 1kΩ;
Батерия 9V;

Всичко това заедно с достатъчно двужилен кабел струва по-малко от 20 лв.

По принцип може да се използва режимът „вибрация“ на телефона, но в моя случай тя беше с прекъсване, което не върши работа. Затова се ползва сигналът за сирената (мелодията при звънене), който обаче е с пулсиращо напрежение затова е нужен диодът - да го изправи. Той трябва да е Шотки, защото при обикновен диод има опасност да се получи твърде ниското изправено напрежение, недостатъчно за отпушване на транзистора. Кондензаторът действа като буфер - зарежда се и поддържа транзистора и релето включени, независимо от такта и динамиката на мелодията.

Добре е успоредно на релето да се сложи диод (примерно 1N4007), за да предпазва транзистора от пренапрежение, което може да възникне при изключването на релето.

Милен Маринов (milmar) ми помогна за обяснението по-горе и следващата принципна схема:

За да я направите са ви нужни умения да запоявате. Не е трудно, но ако не сте го правили тук има някаква тема "Как да запояваме?" и още една.

Следва моята реализация.

На мястото на сирената запояваме 2 жички, като внимаваме топлината от поялника да не изгори съседните елементи. Изолираме оголените проводници.

Извеждаме жичките, като за удобство можем да им поставим щипки тип "голям гущер":

Продължаваме с направата на схемата. Релето:

Ето неговата схема:

Към левите крайни крачета (кръгчетата) се свързва управляващата верига. Средното краче е единия край на веригата, която ще се управлява. Десните - другия, като това са двете положения: включено - изключено.

Моята платка изглежда грозно. Ако ви се занимава я направете по-изчистена. Към корпуса на транзистора има запоени 2 жички, които уж служат за неговото охлаждане. Те не са нужни, може да ги пропуснете. Обозначението върху диода (чертичката) трябва да е към резистора. Цялото устройство изглежда така:

Трябва да отворите компютъра и да намерите двете жички, които са свързани към копчето за включване. Без да ги махате от него запоете или завържете други две към тях, като изолирате оголените места, за да няма неочаквани рестартирания:

Устройството инсталирано:

На видеото по-долу се чува как релето щраква и компютърът се включва.

Ако имате някакви въпроси чувствайте се свободни да питате.