В свободен превод от Wikipedia: Гражданското общество се състои от доброволни граждански и социални организации и институции, които извършват функциите (и/или се противопоставят) на държавната власт (без значение от политическата ѝ система) и търговските институции (организациите с комерсиални цели).
Ако отворим статията на български, виждаме:
Заедно с държавните институции в свободното гражданско общество действат освободени от държавна опека организации на гражданите, изразяващи техните интереси. Същевременно държавата запазва за себе си само най-главните функции, като оставя на гражданското общество възможност да се саморегулира. Тези организации регулират отношенията вътре в гражданското общество, а някой от тях служат и за връзка между структурите на държавата и тези на обществото. Но главен регулатор на отношенията между държавата и гражданското общество се явява правото, което с еднаква сила важи и за държавата и за обществото.
Ето едно друго определение от Георги Цолов (с лека редакция):
Гражданското общество (ГО) е доброволно обединение от хора за постигане на обществено значими и полезни цели, характеризиращо се със самоинициатива, самоорганизация, самоуправление, самоконтрол и взаимопомощ в средата на развита комуникация, приемащо своите решения с беседа (дебат) и съгласие (консенсус).
Гражданското общество (ГО) е състояние на обществото, при което се проявяват и възникват обществено - икономически отношения, характеризиращи се със самоинициатива, самоорганизация, самоуправление, самоконтрол и взаимопомощ.
Това състояние обществото достига при развити високи технологии и съобщителна система, степен на образованост и силна степен на неудовлетвореност у гражданите от статуквото (традиционната партийно ориентирана форма на управление).
Както водата при различните топлинни и барометрични условия приема различни агрегатни състояния (твърдо, течно, газообразно), така и обществото преминава през различни свои състояния, едно от които е Гражданското общество. Следвайки примера, за появата на това състояние са необходими съответните условия за стабилното му съществуване.
Доброволност - съществена черта на Гражданското общество. Това го определя като общество с по-висока степен на свобода. Това го отличава от държавно и мафиотско приобщаване. Държавата, която е изградена на партократски принципи е принудителен инструмент за управление с доминиращо господство на управляващите партии, принуждавайки непартийно-организираните и неорганизираните граждани да се подчиняват на интересите им и налаганите от тях правила (закони) за взаимоотношения. Тук взаимоотношенията са Държава (управляващи партии) и гражданите.
Този признак поставя Гражданското общество вън от определението за гангстерска, мафиотска структура, които определено са организирани на насилствено-принудителни методи и прийоми. Определя го като АЛТЕРНАТИВА на всяко друго управление.
Доброволността се изразява в осъзнатата необходимост за осъществяване на определено действие, при решаването на възникнал обществено значим проблем.
Обществено значими и полезни цели - друга важна особеност на Гражданското общество. То си поставя цели, извикани от динамиката на обществения живот, като инициативата е от него. Възниква (инициативата) и се развива от него (ГО), като се оформя в цел за удовлетворяване потребностите или решаване цялостно проблемите на обществото, с висока степен на всеобхватност и обща полезност. Докато партийната обвързаност, партийната програма и вътрешно-партийни правила (устави) и дисциплина поставят предимно партийни цели за реализиране, принуждавайки всички останали да ги приемат и изпълняват. Така се достига и до ситуацията в която партийният ръководител да взема решенията - едноличен тоталитарно-диктаторски режими. Винаги обществено значимите цели са с по-нисък приоритет и изостават от партийните. Същото се отнася и при групировките от мафиотски тип - груповите интереси определят и целите, а те винаги са за сметка на останалите граждани или във вреда на болшинството.
Обществено значимите цели могат да се породят както на местно така и на национално равнище и позиция.
Самоинициатива - Гражданската активност за постигане на обществено значими цели. Тя е процес на установяване, анализиране и активизиране на общността по определен житейски проблем.
Животът ни поставя непрекъснато задачи и препятствия, които ние определяме и наричаме проблеми.
Животът като термин тук обхваща целия спектър на човешка дейност, като икономически, политически, културен, спортен, междуличностен (междусъседски) и пр. форми на общуване и обществено-икономически взаимоотношения, които определят нашия статус и позиция в общността, както и нормите на нашето поведение. Така, че когато използваме тук термина животът, имаме това предвид, не само неговото биологическо значение.
Та в течение на живота възникват непрестанно проблемни положения, които са в конфликт или затрудняват хода на нормалните взаимоотношения или спират прогреса на развитие в/на общността. В такива случаи възниква потребността от преодоляването на тези проблеми. Това обикновено се постига като се констатира/установява причината пораждаща неудобството-проблема, значи се поставя диагнозата му. Следва анализ на условията пораждащи това неудобство/проблема/ и съответстващото въздействие за адаптирането му към живота на общността. Адаптирането е действие насочено към промени в условията, които пораждат това неудобство в посока на постигане комфортното съществуване и ... на гражданите. Цялата палитра от такива действия води до следващото качество на ГО - САМООРГАНИЗАЦИЯТА. Тук е важно да се отбележи фактът, че проблемът възниква, установява се и се диагностицира от гражданите и инициативата се поражда от тях. Инициативата за промени в правилата на живот се възниква и подема от гражданите, като трябва да се знае че промяната на правилата значи промяна в законите на взаимоотношения. Т. е от тук започва (се корени) и законодателната инициатива на ГО. Понастоящем тази инициатива е обърната и гражданите НЯМАТ право на законодателна инициатива. Това е вменено като право на народните представители, които при всички случаи се излъчват от средите на активни политически партии.
Самоорганизация - Следващ етап от процеса за реализиране на инициативата. Способността на гражданите да определят последователност от действия, правила и мероприятия, които да водят до постигане на набелязаните общественополезни цели и свързвайки ги с конкретни задължения и отговорности се изпълва процеса на самоорганизация на общността.
Самоуправление - по-висок етап от развитието на Гражданското общество. На етапа „Самоорганизация“ възникват и се определят съответните правила и норми на поведение за постигане на набелязаните цели. На този етап изниква потребност за осъществяване на някои финансово-парични взаимоотношения, което налага и съответните регулиращи норми и проверки и търсене на решение. Провеждането на целият процес по организация и реализирането на инициативата протича при пълна прозрачност, което гарантира контрола и е израз на самоконтрол на дейността.
Самоконтрол - неотменна част от Самоуправлението.
Взаимопомощ - във всички тези етапи съществува задължителното условие за динамична комуникация, изразяваща се в контакти, срещи, колективна деятелност, разговори, разисквания.
Комуникативност - естественият стремеж на всяко живо същество, в частност човека, да общува със себеподобните в днешно време се развива до неподозирани предели. Възможността да се осъществи връзка и проведе разговор в различни точки от света, както с определена личност, така и с група от хора, по едно и също време, прави днес човека много по-осведомен, свободен и с повече възможности за намиране на подходящо решение на всеки възникнал проблем. Проблемите на гражданите от една точка на земята бързо и лесно стават достояние на гражданите от цял свят.
Днешната представа за ГО е че мястото му е м/у Държавата (правителствените структури) и гражданите (домакинствата), но ако разчупим представата за държава днес, гражданското общество се явява като алтернатива на днешната партократска държава. Т.е. ГО разгледано като форма на държавно управление е демократината алтернативна форма на управление на съществуващата и възприета, като постоянна и незаменима, форма на партократско държавно управление.
Когато хората са далеч от законите, те са просто жители на дадена страна, а не граждани. Гражданското общество съществува там, където има съзнание, основано на законите.
Ето я оригиналната статия на Георги Цолов.
