От 2026 г. насам в България се наблюдават събития, свързани с връщане към комунистическия модел на управление: овладяване на институциите, натиск върху свободата на словото и посегателства срещу частната собственост и пазара. На тази страница се опитваме да следим тези процеси ден по ден въз основа на факти и да обясним защо това е притеснително.
Последно събитие: 11 ноември 202618 записа в регистъра
Какво стана. Парламентът прие на първо четене данък от 33% върху „свръхпечалбата“ през 2027 г. на банки, застрахователи, телекоми, фирми за бързи кредити, обменни бюра и големи търговци на храни1. Очакван приход: 800 милиона евро2. 30% от данъка могат да се преотстъпят, ако фирмата ги вложи за постигане на цели, посочени в закона. Опозицията и работодателите са против1.
Позицията на властта. „Прогресивна България“: такъв данък има и в други страни от Европейския съюз, а банките изнасят печалбата си навън2.
Защо е важно. „Свръхпечалба“ не е икономическо понятие. Държавата сама решава коя печалба е „твърде голяма“ и я взема.
Представете си търговец, който е инвестирал и е разширил бизнеса си. Ако спечели повече от обичайното, държавата обявява това за „свръхпечалба“ и взема една трета от нея. Фирмата не е нарушила закон, а е наказана за успеха си. Това е узаконена кражба.
Инвеститорът рискува свои пари. При загуба губи сам, при успех държавата идва за своя дял. Ако печалбата може да бъде взета, защо изобщо да инвестира в България?
Паралел. 1947 г.: национализация на индустрията и банките след години, в които печалбата е наричана „спекула“.
Засяга свободния пазар, частната инициатива и частната собственост.
Последици
По-малко инвестиции. Парите отиват в държави с предвидими правила.
По-малко събрани данъци. Фирмите ще търсят законови вратички. Министерството вече се пази със „защитна клауза“3.
По-скъпи храни и кредити. Фирмите прехвърлят данъка върху клиентите.
Нов данък догодина. Еднократният приход свършва, а разходите остават.
Какво стана. На 21 октомври Агенцията по храните, Комисията за защита на потребителите и НАП влязоха едновременно в складовете на големите вериги1. Лидл отчита 171 проверки за две седмици, а на 9 ноември магазинът му във Видин беше затворен за ден2. Същия ден Комисията за защита на конкуренцията глоби Кауфланд с рекордните 75,6 милиона евро за нелоялни практики спрямо доставчици3.
Позицията на властта. Мотивът е високата надценка: според председателката на потребителската комисия Мая Манолова тя е около 100% и дори повече1.
Защо е важно. Една проверка е контрол. 171 проверки за две седмици са натиск. По данни на Европейската комисия, цитирани от Кауфланд, всички глоби за такива нарушения в Европейския съюз за 2022–2024 г. са 41,9 милиона евро3. Само глобата на Кауфланд е почти два пъти по-голяма. Посланието към бизнеса: ако цените ти не ни харесват, ще дойдем.
Цените не падат от проверки, а от конкуренция, а тя идва с инвестиции. Кауфланд вече преразглежда инвестиции за 200 милиона евро3. Губят работниците, доставчиците и купувачите.
Засяга свободния пазар и частната инициатива.
Последици
По-малко инвестиции. Веригите отлагат нови магазини и складове.
По-високи цени. Разходите за проверки и глоби се включват в цената.
Страх у бизнеса. Всеки търговец знае, че може да е следващият.
Какво стана. На 7 ноември пред БНТ вицепремиерът Иво Христов каза, че изборите са потвърдили, че необходимостта от опозицията е отпаднала4. За „Демократична България“: „Аутопсия се прави на политически труп“. За критиците си: „това е антидемократична общност“1. За медиите: „има медии, които обслужват нагнетяването на напрежението“3. Още през май: „Има партии с отпаднала необходимост“2.
Позицията на властта. Христов: „Говоря това, което мисля, без да се съобразявам с политкоректността“3.
Защо е важно. Вицепремиерът не спори с опозицията, а я обявява за мъртва и ненужна. Зад тези партии стоят граждани с право на глас. Щом опозицията е труп, а критиците са антидемократи, остава една правилна партия.
Медиите, които питат, уж нагнетяват напрежение. Това е сплашване: журналист, експерт или чиновник мълчи, за да не стане следващата мишена.
Нормалният политик казва, че опонентите му грешат. Христов казва, че не трябва да ги има.
Паралел. 1947 г.: БКП забранява опозицията, а лидерът ѝ Никола Петков е обесен.
Засяга демокрацията и свободата на словото.
Последици
Една правилна партия. Щом опозицията е излишна, изборите губят смисъл.
Самоцензура. Журналисти и експерти мълчат, за да не станат мишена.
Разделение. Част от гражданите са обявени за врагове на демокрацията.
Какво стана. Законопроект на вицепремиера Иво Христов закрива Комисията по досиетата и прехвърля дейността ѝ към агенция „Архиви“. Там ще има само помощен орган към председателя, без право да взема решения2. Обсъждането приключи на 7 ноември. Над 100 общественици искат оттеглянето му1. Извън управляващите го подкрепя само „Възраждане“3.
Позицията на властта. Мотивът на правителството е спестяването на разходи2.
Защо е важно. Независимият орган, който казва кой е бил агент на ДС (Държавна сигурност), минава под контрола на правителството. Така проверяваните решават какво ще научим за тях. Икономии няма: служителите остават, ефект върху бюджета няма1.
Унгария прави обратното: на 4 ноември публикува 50 000–60 000 имена на информатори4. Премиерът Петер Мадяр: „Без това няма смяна на режима“5.
Паралел. 1990 г.: БКП тайно унищожава част от агентурните досиета на ДС.
Засяга свободата на словото, демокрацията и върховенството на закона.
Последици
Правителството решава кой е бил агент. Проверяваните проверяват сами себе си.
Миналото на политиците остава скрито. Избирателите гласуват, без да знаят.
Архивът замръзва за години. Докато трае преместването, достъпът е затруднен.
Какво стана. Парламентът прие на първо четене законопроекта на „Възраждане“ за българския език със 121 гласа на „Прогресивна България“1. Надписите по държавните сгради, превозните средства и униформите ще са само на български. Разрешена е латиница („Ministerstvo na vatreshnite raboti“), но не и превод на английски1. Според Института за български език към БАН част от текстовете са „научно необосновани, неясни и трудно приложими“2.
Позицията на властта. Вносителите твърдят, че законът пази българския език, а „Прогресивна България“ обещава слабостите да бъдат поправени до второ четене2.
Защо е важно. Надписът на български го има и сега. Законът не пази българския, а маха английския, който разбира целият свят.
Надпис на шльокавица четат само българите, а чужденецът не разбира нищо. Турист, студент или инвеститор не намира министерството, съда или болницата. Посланието е: не сте добре дошли.
Шльокавицата дори вреди на езика. Той се пази с добро образование, не с административни мерки и глоби2.
Засяга свободата на словото и частната инициатива.
Последици
По-малко туристи и студенти. Страна без разбираеми надписи изглежда враждебна.
По-трудно за инвеститорите. Чужда фирма не намира пътя дори до институциите.
Пари за нови табели. Надписите по хиляди сгради се сменят без полза.
Шльокавица по закон. Държавата узаконява писането на български на латиница.
Какво стана. „Да, България“ обяви на 3 ноември, че правителството е предложило на Европейската комисия част от вноските за втората пенсия да отиват в НОИ (Националния осигурителен институт)1. Писмото на финансовия министър Гълъб Донев от 2 ноември излезе в две версии с един и същ номер2,3. Само в едната вноската пада от 5% на 2–3% за 2027–2029 г.2.
Позицията на властта. Властта отрича: Министерството на финансите нарече информацията дезинформация1.
Защо е важно. Ако няма предложение, защо в писмото с подписа на министъра има абзац за пенсиите4? Според „Да, България“ версията на сайта на Европейската комисия е създадена вечерта на 3 ноември, часове след разкритието2.
Парите във втория стълб са частни и са в лична сметка. Работещ със заплата от 2000 евро внася 100 евро месечно. При вноска от 2% в сметката му влизат 40 евро, а 60 отиват за днешните пенсии. Държавата посяга на спестяванията на хората. Русия прави същото от 2014 г.: „временното“ замразяване се удължава отново и отново5.
Засяга частната собственост и свободния пазар.
Последици
По-малки пенсии утре. Близо 1 милиард евро годишно отива за днешните пенсии4.
По-слаб капиталов пазар. Фондовете купуват по-малко акции и облигации на български фирми.
Недоверие към държавата. Щом посяга на пенсиите, защо да спестяваш тук?
„Временното“ остава. Веднъж взети, вноските рядко се връщат.
Какво стана. Законът за публичните финанси задължава правителството да внесе бюджета в парламента до 31 октомври1. На 26 октомври премиерът Румен Радев обяви, че ще го представи през седмицата след балотажа на 1 ноември1. Представен е на 6 ноември: с дефицит от 3,5% и 8,6 милиарда евро нов дълг4. На 12 ноември тристранният съвет тепърва го обсъжда6.
Позицията на властта. Мотивът е, че разговорите с Европейската комисия продължиха по-дълго от очакваното3.
Защо е важно. Радев сам обвърза датата с балотажа, не с Брюксел1,2. Избирателите гласуваха, без да знаят какво ги чака: нов дълг, по-високи осигуровки, данък „свръхпечалба“4. Веднага след балотажа регулаторът разреши газът да поскъпне с 33%5.
Досега бюджетът закъсняваше при политически кризи. Сега мнозинството има 131 депутати1. Криза няма, има избори.
Фирма планира заплати и цени за 2027 г., но в средата на ноември още не знае какви ще са осигуровките и данъците ѝ. Без предвидими правила никой не планира и не инвестира.
Паралел. До 1989 г. бюджетът се решава в Политбюро на БКП, а Народното събрание само го подпечатва.
Засяга демокрацията и върховенството на закона.
Последици
Измамени избиратели. Гласуваха, без да знаят какви ще са данъците и дългът за догодина.
Бюджет на тъмно. Депутатите ще имат по-малко време да го проверят.
Законът е по избор. Щом властта пропуска сроковете си, защо гражданите да спазват своите?
Несигурност за бизнеса. Фирмите планират 2027 г., без да знаят разходите си.
Какво стана. През септември България отказа участие в инициатива на НАТО за защита от нисколетящи въздушни заплахи като дроновете. Доводът беше, че „няма финансова възможност да участва“3. Годишната вноска е 220 000 евро2. На 6 октомври морски дронове удариха кораби в българската икономическа зона, на около 130 км от брега5,6. На 30 октомври министърът на отбраната Димитър Стоянов подписа нота за присъединяване2,3.
Позицията на властта. Мотивът беше липсата на пари и дублирането с проект на Европейския съюз1.
Защо е важно. Сумата е нищожна при бюджет за отбрана от милиарди. Министерството я намери за седмици, щом корабите потънаха1. Парите не бяха проблемът, а желанието.
НАТО пази онези, които участват. Който стои настрана, остава сам, когато дойде дронът. Цената на закъснението плащат моряците и пристанищата.
Засяга сигурността на страната.
Последици
Изгубено време. Защитата ще дойде години след първите удари.
Съюзниците виждат колебание. Европейският парламент призова България да спре да отлага4.
Отбраната зависи от новините. Решенията идват след трагедия, а не преди нея.
Какво стана. На 6 октомври морски дронове удариха два търговски кораба в българската икономическа зона4,5. „Алфа Уатан“ потъна на около 130 км от брега, а 12 моряци са изчезнали3,4. Премиерът Румен Радев отказа да посочи Русия: „ако размахаме пръст, това ще ни защити ли?“1. Европейският парламент критикува правителството за двусмислено отношение към руската заплаха2.
Позицията на властта. Мотивът е, че няма доказателства за произхода на дроновете, а посочването на Русия няма да ни защити1.
Защо е важно. Радев дава за пример Румъния: посочила Русия и пак била ударена1. Но и мълчанието не спря ударите: на 28 октомври последва нов1. Мълчанието е покана за следващия удар.
Моряците в нашите води трябва да знаят, че държавата ще назове нападателя и ще му потърси сметка. Без това корабособствениците ще избягват Варна и Бургас, застраховките ще поскъпнат, а пристанищата ще губят работа.
Засяга сигурността на страната.
Последици
Нови удари. Москва вижда, че може да атакува без последствия.
По-малко доверие от съюзниците. Европейският парламент вече критикува правителството.
По-скъпо корабоплаване. Застраховката на танкер в Черно море поскъпна над 12 пъти6.
По-скъпи стоки. Ако корабите заобикалят пристанищата ни, доставките намаляват и цените растат.
Какво стана. Като вицепрезидент Йотова помилва през 2022 г. Огнян Атанасов, осъден в Гърция на 15 години за трафик на наркотици. Той излезе на свобода 10 години по-рано1,2. През 2025 г. отново е задържан при акция с 5 кг кокаин2,3. На 13, 21 и 28 октомври повечето депутати от „Прогресивна България“ не се регистрираха в пленарната зала и за изслушванията нямаше кворум1,4,5.
Позицията на властта. Мотивът на Йотова е хуманитарен: здравето на осъдения8, а „Прогресивна България“ обеща да разгледа случая след изборите1.
Защо е важно. Парламентът трябва да контролира властта. Тук мнозинството пази своя президент: Йотова беше вицепрезидент на Радев, а партията му държи 131 от 240 места6. Контрол няма.
Лекарската комисия не е препоръчвала помилване: документите ѝ са пратени до президентството без препоръка8. Изборите минаха, изслушване още няма7.
Полицаите рискуват, за да хванат наркотрафикант. Подпис в президентството го пуска 10 години по-рано, а парламентът отказва да пита защо. Защо следващия път полицаите да рискуват?
Паралел. До 1989 г. помилва Държавният съвет на Тодор Живков, а Народното събрание никога не пита защо.
Засяга демокрацията и върховенството на закона.
Последици
Безнаказаност на върха. Президентът знае, че мнозинството ще го пази.
Парламентът губи смисъл. Мнозинството решава кога има заседание и кога не.
Още помилвания без обяснение. Без контрол няма причина за прозрачност.
По-малко доверие в институциите. Хората виждат, че законът важи само за някои.
Какво стана. На 26 октомври пресслужбата на правителството разпространи призив на премиера Румен Радев: „Нека да гласуваме за Илияна Йотова“. Публикуван е на сайта и на фейсбук страницата на Министерския съвет1,2. Изборният кодекс забранява безплатното ползване на държавен ресурс за агитация3. С 8 на 7 гласа ЦИК (Централната избирателна комисия) не видя нарушение1. Върховният административен съд два пъти върна случая на ЦИК4,5.
Позицията на властта. Мотивът на правителството е, че кампанията за балотажа още не е била започнала6.
Защо е важно. Пресслужбата се издържа с данъците на всички, включително на гласувалите за Гюров. Държавата работи за една партия.
Аргументът за времето не издържа: кампанията започна на 27 октомври1, а призивът беше свален чак след нови сигнали7. През 2016 г. ЦИК уважи жалба на самите Радев и Йотова срещу агитация на общински сайт3.
В отговор на жалбата на комитета, издигнал Гюров, пресслужбата говори за опити на „определени политически кръгове“ за „налагане и легитимиране на цензура“6. Който посочи нарушение, е обвинен в цензура.
Паралел. Конституцията от 1971 г.: БКП е „ръководна сила в обществото и държавата“, а държавата говори с нейния глас.
Засяга демокрацията и върховенството на закона.
Последици
Неравни избори. Кандидатът на властта ползва държавни канали, опонентът плаща сам.
С данъците се плаща партийна агитация. Пресслужбата работи с обществени пари.
Прецедент за следващите избори. Щом няма наказание, държавните канали ще агитират пак.
Какво стана. През 2022 г., като президент, Румен Радев нарече „войнолюбци“ депутатите, гласували военна помощ за Украйна6. През 2023 г. обвини Киев за продължаването на войната1. Като премиер от май 2026 г. избягваше да посочи Русия като агресор2. Чак на 15 октомври за пръв път каза „войната на Русия срещу Украйна“3.
Позицията на властта. Радев казва, че не защитава Путин, а търси мир чрез дипломация4.
Защо е важно. Ако Киев спре да се защитава, Украйна ще изчезне като държава. Руската православна църква вече поиска край на украинската независимост5. Да виниш жертвата значи да помагаш на нападателя.
Да назовеш агресора не е дребно нещо: от това зависят санкциите, помощта и съдът. Който не назовава агресора, приема войната за нещо нормално.
Лавров нарича част от политиците в Европа и Америка „партия на войната“7. Радев говори на същия език: който помага на жертвата, е „войнолюбец“.
Засяга сигурността на страната.
Последици
Слаба позиция в Европейския съюз. Партньорите не знаят на чия страна е България.
Оправдана агресия. Без виновник войната изглежда като спор между равни.
Какво стана. На 10 октомври Доналд Тръмп обяви сделка с Владимир Путин за руски дизел. САЩ облекчиха санкциите върху вноса му до април 2027 г.2. На 15 октомври в Брюксел премиерът Румен Радев я подкрепи: „Оценяваме всяка стъпка, която води до намаляване на цените на горивата“1. Той беше единственият лидер от Европейския съюз, който я подкрепи публично3,4.
Позицията на властта. Мотивът е, че високите цени на горивата са основният проблем на Европа1.
Защо е важно. Количествата са малки, но всеки долар за Кремъл финансира войната1. Кая Калас нарече сделката подарък за Путин2. Радев застана на страната на Москва срещу собствените си съюзници.
Така дизелът не поевтинява: цената у нас зависи от световния пазар, не от една сделка. Поражда се недоверие. Фирма, инвестирала в доставки извън Русия, вижда, че премиерът може да обърне курса. Защо някой да инвестира в независимост от Москва, ако държавата не я пази?
Засяга сигурността на страната.
Последици
Повече пари за войната. Всяко облекчаване на износа пълни бюджета на Кремъл.
По-малко доверие в България. Съюзниците в Европейския съюз спират да я питат.
Пробив в санкциите. Москва вижда, че единството на Европейския съюз се пропуква.
Какво стана. На 8 септември програмният директор на БНТ уведоми Георги Ангелов, дългогодишен водещ на „История.БГ“, че е свален от ефир и вече не е редактор1. Спряно е и второто му предаване „До Европа и напред“2. Отпада планираният за 28 септември епизод за пакта Рибентроп–Молотов1. На 16 септември „Прогресивна България“ и „Възраждане“ отхвърлиха парламентарно изслушване на ръководството на БНТ3.
Позицията на властта. Мотивът на БНТ е обновяване на програмата: всяко предаване ще има постоянен водещ1.
Защо е важно. „Обновяването“ не обяснява защо Ангелов губи мястото си в ефир, редакторския си пост и второто си предаване. Свален е три седмици преди епизода за договора между Хитлер и Сталин. Той открито критикува ролята на Русия в историята ни и казва: „Много хора се дразнят, когато по телевизията се говори за ролята на Русия в българската история“4.
Ако причините са редакционни, защо мнозинството не допусна те да бъдат обяснени в парламента? Посланието към всеки журналист в БНТ е ясно: цената на неудобната тема е мястото в ефир. Така се ражда самоцензурата.
Паралел. До 1989 г. тайният протокол към пакта Рибентроп–Молотов е забранена тема, а Москва отрича, че съществува.
Засяга свободата на словото и демокрацията.
Последици
Самоцензура в БНТ. Журналистите ще избягват теми, които могат да им струват мястото в ефир.
Премълчана история. Зрителите не научават за сделката на Сталин с Хитлер.
Мнозинството контролира обществената медия. То решава кога БНТ дължи обяснение.
По-малко доверие в БНТ. Хората я финансират, но се съмняват в независимостта ѝ.
България напусна коалицията на желаещите за Украйна
Етап 3 от 5: прието решение
Какво стана. През март 2025 г. България участва в срещата на коалицията на желаещите в Париж и предложи многонационален щаб за наблюдение на Черно море2. На 14 юли 2026 г. премиерът Румен Радев отказа поканата на Еманюел Макрон: „Мисля, че мястото на България не е в коалицията на желаещите“1. Силите на коалицията ще влязат в Украйна само след мирно споразумение2.
Позицията на властта. Мотивът е, че конфликтът трябва да се разреши с дипломация, а не с военна и финансова помощ1.
Защо е важно. Коалицията не е за война, а за опазване на мира след споразумение2. Дипломацията без сила не спира агресор.
Щабът в Черно море беше шанс България да пази собственото си море. Три месеца по-късно дронове удариха кораби край брега ни3, а ние не сме на масата, на която се решават въпросите за сигурността на региона. Който не седне на масата, е в менюто.
Засяга сигурността на страната.
Последици
Без глас за Черно море. Решенията за сигурността ни се вземат без нас.
Ненадежден партньор. Ангажиментът от 2025 г. отпадна със смяната на властта.
Подарък за Москва. Всяко излизане от коалицията отслабва подкрепата за Украйна.
България изключи руския патриарх и олигарси от санкциите
Етап 3 от 5: прието решение
Какво стана. Премиерът Румен Радев заплаши да наложи вето на 21-вия пакет санкции на Европейския съюз срещу Русия, ако в него бъдат включени патриарх Кирил и Вагит Алекперов2. На 13 юли двамата отпаднаха по искане на България заедно с руски бизнесмен, свързан с доставки за софийското метро1. Външният министър потвърди, че това е Искандар Махмудов4. Пакетът беше приет на 23 юли6.
Позицията на властта. Мотивът е защитата на рафинерията на „Лукойл“ и на метрото2,4, а за Кирил Радев каза, че „времето на кръстоносните походи приключи“8.
Защо е важно. Кирил не е просто духовник. Църквата му обяви войната срещу Украйна за свещена3, а според разсекретени швейцарски архиви той е работил за КГБ5. Санкцията е за войната, не за вярата.
Четири години Орбан пазеше Кирил от санкции. Унгария се отказа, а България пое ролята ѝ3.
Махмудов е под санкции в САЩ и Великобритания7. Щом София пази такива хора, западните банки ще проверяват по-строго всяка българска фирма. Износителят ще чака по-дълго за кредит и плащане.
Паралел. 1963 и 1973 г.: Тодор Живков предлага България да стане шестнадесета република на Съветския съюз.
Засяга сигурността на страната.
Последици
Кремъл има нов застъпник в Европейския съюз. След Орбан Москва разчита на София.
Изнудването работи. Искът на „Лукойл“ за 3 милиарда опази съсобственика му от санкции2.
По-малко доверие от съюзниците. България гласува според интересите на руски олигарси.
Риск за инвестициите. Западните фирми избягват страна, която пази санкционирани.
Какво стана. През май 2025 г. президентът Румен Радев поиска референдум дали България е готова за еврото през 2026 г. Председателят на парламента не го допусна, а Конституционният съд отхвърли искането на Радев като недопустимо2,4. На 21 май 2026 г., вече в еврозоната, вицепремиерът Иво Христов каза, че страната „политически е заслужила“ свръхдефицита си с „прибързано решение за влизане в еврозоната“1.
Позицията на властта. Мотивът е, че България е влязла в еврозоната с неподготвени институции1.
Защо е важно. Еврото не харчи пари, харчи ги правителството. Бюджета за 2026 г. с дефицит 5,7% прие този парламент през юли, при мнозинство на „Прогресивна България“3. Виновен е Брюксел, не ние: стар номер.
Когато вицепремиер нарича еврото грешка, инвеститорът чува, че властта може да тръгне срещу собствената си валута. Това оскъпява заемите на държавата и на фирмите. Референдумът и думите на Христов имат една цел: еврото да изглежда като чужда грешка, а не като избор на България.
Засяга свободния пазар.
Последици
По-скъпи заеми. Инвеститорите искат по-висока лихва при несигурна политика.
Оправдание за харчене. Вината за дефицита се прехвърля на Брюксел.
Недоверие към еврото. Хората чуват от властта, че валутата им е грешка.
България не подкрепи трибунала за агресията срещу Украйна
Етап 3 от 5: прието решение
Какво стана. На 15 май Европейският съюз се присъедини към специалния трибунал на Съвета на Европа за агресията срещу Украйна1. България не го подкрепи заедно с Унгария, Словакия и Малта1. Външният министър Велислава Петрова обясни, че няма яснота за финансовите задължения, а решението ще бъде взето след анализ на Министерството на правосъдието2.
Позицията на властта. Мотивът е, че няма яснота за финансовите задължения2.
Защо е важно. Трибуналът съди за престъплението агресия: кой е започнал войната. Подготовката му струва около 30 милиона евро общо за всички държави2. Цената не е причината.
България застана до Унгария и Словакия, а не до мнозинството в Европейския съюз. Който не иска съд за агресора, му казва, че войната се прощава.
Засяга върховенството на закона.
Последици
Безнаказаност. Агресорът вижда, че част от Европа не иска съд.
Изолация. България е в малцинство в Европейския съюз заедно с Унгария и Словакия.