Антидроновата защита на НАТО: чак след потъването
Какво стана. През септември България отказа участие в инициатива на НАТО за защита от нисколетящи въздушни заплахи като дроновете. Доводът беше, че „няма финансова възможност да участва“3. Годишната вноска е 220 000 евро2. На 6 октомври морски дронове удариха кораби в българската икономическа зона, на около 130 км от брега5,6. На 30 октомври министърът на отбраната Димитър Стоянов подписа нота за присъединяване2,3.
Позицията на властта. Мотивът беше липсата на пари и дублирането с проект на Европейския съюз1.
Защо е важно. Сумата е нищожна при бюджет за отбрана от милиарди. Министерството я намери за седмици, щом корабите потънаха1. Парите не бяха проблемът, а желанието.
НАТО пази онези, които участват. Който стои настрана, остава сам, когато дойде дронът. Цената на закъснението плащат моряците и пристанищата.
Засяга сигурността на страната.
Последици
- Изгубено време. Защитата ще дойде години след първите удари.
- Съюзниците виждат колебание. Европейският парламент призова България да спре да отлага4.
- Отбраната зависи от новините. Решенията идват след трагедия, а не преди нея.
Източници (6)
- Свободна точка: „След атаките в Черно море. България намери 220 000 евро, за да се включи в проекта на НАТО за защита от дронове“, 14 октомври 2026
- Дунав мост: „България се включва в инициатива на НАТО за защита от дронове“, 30 октомври 2026
- Булевард България: „България все пак се включва в антидрон инициативата на НАТО“, 30 октомври 2026
- The Sofia Globe: „European Parliament resolution slamming Bulgarian government’s weak response to Russia irks Radev“, 22 октомври 2026
- Fakti.bg: „Какво се знае за потъването на ALFA WATAN в Черно море“, 8 октомври 2026
- Novinite.bg: „Адм. Ефтимов: Корабът "Алфа Уатан" е потънал за 3 мин., нямали са време да реагират“, 6 октомври 2026