Властта още воюва с еврото
Какво стана. През май 2025 г. президентът Румен Радев поиска референдум дали България е готова за еврото през 2026 г. Председателят на парламента не го допусна, а Конституционният съд отхвърли искането на Радев като недопустимо2,4. На 21 май 2026 г., вече в еврозоната, вицепремиерът Иво Христов каза, че страната „политически е заслужила“ свръхдефицита си с „прибързано решение за влизане в еврозоната“1.
Позицията на властта. Мотивът е, че България е влязла в еврозоната с неподготвени институции1.
Защо е важно. Еврото не харчи пари, харчи ги правителството. Бюджета за 2026 г. с дефицит 5,7% прие този парламент през юли, при мнозинство на „Прогресивна България“3. Виновен е Брюксел, не ние: стар номер.
Когато вицепремиер нарича еврото грешка, инвеститорът чува, че властта може да тръгне срещу собствената си валута. Това оскъпява заемите на държавата и на фирмите. Референдумът и думите на Христов имат една цел: еврото да изглежда като чужда грешка, а не като избор на България.
Засяга свободния пазар.
Последици
- По-скъпи заеми. Инвеститорите искат по-висока лихва при несигурна политика.
- Оправдание за харчене. Вината за дефицита се прехвърля на Брюксел.
- Недоверие към еврото. Хората чуват от властта, че валутата им е грешка.
Източници (4)
- Mediapool: „Иво Христов: България е заслужила свръхдефицита си с прибързаното влизане в еврозоната“, 21 май 2026
- БНТ: „President Will Refer to Constitutional Court over Parliament Speaker's Rejection of His Request for Referendum on the Adoption of the Euro in Bulgaria“, 16 май 2025
- Mediapool: „Бюджет 2026 е окончателно приет със свръхдефицит от 5.7%. Какво се променя (обновена)“, 24 юли 2026
- Епицентър: „Референдум за еврото няма да има! Конституционният съд отхвърли искането на Радев като недопустимо“, 10 юни 2025