Бележки за образованието

Бележки за образованието

Траян Момков

Доклад изнесен на националната конференция „Образованието в информационното общество”, Пловдив, 12-13 май 2009

Резюме: Каква е целта на образованието? Учениците трябва да се научат да мислят, а не да наизустяват. Трябва да се премахне задължителното оценяване и да се въведе оценяване на преподавателите. Изпитването на студентите да става от специални комисии, а самият изпит да представлява справяне с реален проблем.

Ключови думи: цел на образованието, логическо мислене, защита от манипулации, оценяване на ученици и учители, информационно замърсяване, издаване на дипломи, интереси на частни фирми

Преди да започнем да разглеждаме какви проблеми има образованието е добре да си зададем въпроса: „Защо се е появило то и каква полза имаме от него?“. Едно време задачата му е била да предаде опита и знанията, които имат хората на следващите поколения. Днес и особено в бъдещото информационно общество знания и опит могат да се предават по различен начин. Информационните технологии са много развити и човек сам вкъщи може да има достъп до знанията и опита на едва ли не цялото човечество. Трябва да си зададем въпроса: „Какво човек не може да научи сам вкъщи?“ и това да му се преподава в училище.

Средно училище

Преходен период към информационно общество

При всички случаи в училищата трябва да се въведе предмет „Интернет“, в който да се изучава работата с глобалната мрежа.

Трябва да се прецени кои неща не могат да бъдат научени от Интернет и те да се изучават приоритетно в училище.

• Да се въведе предмет логическо мислене.
• Да се въведе предмет защита от манипулации.
• За какво са оценките? Трябва да се премахне оценяването на знанията за всички, а да се оценяват само тези, които желаят.
• Задължителните учебни занятия да са поне наполовина от сегашните като време, но да има немалко избираеми, които не са задължителни и на които да присъстват само интересуващите се от предметната област.
• Учениците трябва да оценяват по някакъв начин преподавателите си и да изказват мнение за тях.

Учителите в средното образование не трябва да възприемат себе си като диктатори, а да се държат с учениците като с равни. По този начин се спечелва уважението на учениците и у тях се изгражда характер на зрял и отговорен човек. Само така може да се даде възможност на един човек да израсне като личност и да стане част от едно гражданско общество.

Информационно общество

Трябва да се замислим за какво е нужно училището?

Да се помисли върху това какво е добър, приятен, щастлив живот, какво е нужно за такъв и каква роля играе в него училището?

Какви са проблемите пред света и не трябва ли в училище хората да се подготвят за справяне с тези проблеми? Училището трябва да е динамично и да се нагласява според бъдещите проблеми. Един от тях, който вече започва да се усеща, е информационното замърсяване и как човек да намери това, което му трябва сред информационния боклук. Друг проблем е опазването на здравето и околната среда. Трети бъдещ проблем, който още не съществува, ще бъде комуникацията между хората на живо.

Учителите трябва да наблегнат преди всичко на педагогическата си подготовка, социалните си умения и способността си да комуникират с други хора.

Освен това, за да стане един човек учител преди това той трябва да е натрупал не само знания, но и опит в дадената приложна област, по която ще преподава.

Висше образование

В момента университетите обслужват по-скоро интересите на работещите в тях, както и на частни фирми, отколкото на обществото.

Две са основните дейности на университетите: да обучават студентите и да удостоверяват знанията им издавайки им дипломи.

Обучението е двустранен процес и са нужни действия и от страна на студента, така че по това направление университетите могат да се оправдаят с това, че имат лоши студенти. Възниква въпрос, защо тези хора са приети за студенти? Не трябва ли чрез кандидатстудентските изпити да се подбират добри бъдещи студенти?

Относно втората дейност - дипломи се издават без реално да са проверени знанията на дипломиращия се. На практика всеки желаещ може да си вземе диплома. Хората трябва да разберат, че това вече не е достатъчно, а не е и необходимо условие човек да бъде приет на работа някъде. По-обективно оценяване би могло да се получи, ако обучението и удостоверяването на знанията става от различни хора, примерно от национални комисии. По този начин преподавателят и самият университет ще бъдат съсредоточени в подготовката на своите студенти, а последните ще присъстват на лекции и занятия само, ако имат интерес. Така, за да се сдобие човек с диплома, няма да е необходимо да се записва в университет, а ще е нужно единствено да притежава конкретните знания и умения. Хората ще посещават само добрите университети, а излишните ще трябва да се закрият поради липса на „клиенти“.

В университетите не трябва да се учат конкретни технологии и стандарти, а принципни неща. Завършилите днес и научили дадена технология може да имат работа следващите 5 години. Какво ще стане с тях след това, когато технологията залезе, след като те не са усвоили принципите на специалността си? За фирмите, търсещи работна ръка, е добре студентите да учат най-разпространените в момента технологии и стандарти. Още по-добре е, ако за това плаща някой друг. Университетите не трябва да обслужват техните интереси, а интересите на студентите.

В момента процесът на изпитване представлява проверка на паметта на студента. Този подход не е актуален. Сега всеки може да има достъп до огромно количество информация. По-скоро трябва да се проверява способността на човек да мисли логично и да извлича полезната за него информация. Това означава по време на изпит студентът да трябва да се справи с някакъв реален проблем, използвайки всякакви помощни материали, включително Интернет, като се следи единствено да не комуникира с други хора. Изработката на задачи за такъв изпит не е така лесно.

За да се различава един университет от училището, в него би трябвало да се извършва някаква научна дейност, до която и студентите да имат достъп и в която, ако имат желание, да участват.